Бяла роза

Бяла роза днес ти подарявам,

вече спрях дори да се надявам.

Не е червена като цветето на Любовта,

а е символ на нашата раздяла.

Красиво цвете, а можеше само да си тръгна 

да забравя за теб както ти, дори не се обърна.

Може би с друг си ти някъде сега,

жената не остава дълго време сама.

Къде отиде ти, къде е Любовта,

обещания само, превърнали се в тъга.

Свали и хвърли своята маска сега,

за теб са много важни другите неща.

 Не съм богат, аз съм обикновен човек,

с ценностите от миналия век.

Богато е само моето наранявано сърце,

с вярата чиста, сърцето на дете!

Вървя напред и няма да се обърна,

нищо от миналото не мога да върна.

Животът продължава, истината е това,

ще търся нова истинска, свястна жена!

А Бялата роза ти хвърли в калта!