Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
17 янв. 2011 г., 20:25

Бяла самота – Четвърти Коледен Творчески Фестивал 

  Поэзия
1344 0 8

 

Още по-бяло и някак студено-красиво,

утрото пълни очите на малките хора.

Някаква песен в снега се топи и попива.

Сякаш мостове надежда се спускат отгоре.

 

Улици дишат. Снежинки и стъпки се смесват.

Даже земята е хубава с мокра коса.

Питки от смях в домовете така се замесват,

чак за момент да повярваме във чудеса.

 

Малко по малко страхът отшумява далече.

Делникът дреме, заключен на тъмно в килера.

Всички очакваме тази измислена вечер,

дето не мислим сериозно за утре и вчера.

 

Топло е вътре, с онези семейни огнища,

пълни догоре с мечти, гласове на деца.

Коледа скита навън и не моли за нищо.

Коледа може да бъде безкрайно сама.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??