24 мая 2020 г., 22:37

Бяло 

  Поэзия » Философская
1591 2 3
Ще яхна бялата си шия.
Дано не ме споходи старостта.
И да ме отърве от тия.
Безумия.
Откъснати цветя.
Ще кацна с бялата си рокля.
На някой вечен кръстопът.
Ще я придипля настрани разперена.
Та птиците за нея да ме уловят.
Ще ме повдигнат мене, босата.
Над всичките суетни нищета.
И ще се смея в бялото окъпана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Все права защищены

Предложения
: ??:??