Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош,
на снежна приказка и лястовици.
И бялото на булки и любов,
на облак в юлски слънчеви искрици.
Да ги вплетем туй вино и любов,
да ги разпръснем в радост и усмивки.
И нека всеки неочакван зов,
да бъде зов от щастие на близки!
© Данаил Таков Все права защищены