примигваш притворил очи,
тъмнината за миг те обхваща
и следваш своя инстинкт.
О, красиво е много...
Блестят хиляди неща,
но дали са от злато-
трябва да откриеш ти!
Истината скрита е дълбоко,
бълбука нейде съвестта,
дали ще стигнеш надалеко,
или ще пропаднеш сам?
Светлина далечна ли ще следваш
като Вечерница в нощта,
или ще кървиш по своя воля
понесъл кръст от нечия мечта?
Далечни демони ще те притискат
дълбаейки от твойта плът,
рояк от пеперуди пак трепка,
илюзията ще те мами-
но Върви!
Съвестта си всеки носи,
подвид под своя кръст,
ще задаваш хиляди въпроси,
ала истината е една:
-Живей човешки,толкова е просто,
не погубвай вярата във теб,
светлината в тунела ще те следва...
Просто е - бъди човек!
© Евелина Мавродиева Все права защищены