Колкото и да тичам, не мога да избягам...
вчера е минало, а утре е загадка.
През теб изживях най-силните си бури,
но без теб не виждам и не чувствам като луда!
Зловещо е да те виждам в мечтите си,
ала далече от очите си...
С обичта към теб обикнах и себе си
и там някъде между резговорите...
Бъди до мен, когато най-малко заслужавам...
Ти си този, който ме спасява...
Представа си нямаш какво е чувството
да бъдеш празен, да бъдеш нищо! ...