19 сент. 2008 г., 16:15
на Виолета Радкова
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи, и бърза,
и доволна звъни,
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си творецът?
Ти нали си мигът,
в който някаква вечност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация