Душа самотна
пътя ми пресече.
Неземно-чиста.
Слънчево-ранима.
Проплакват струни...
Пак е Бъдни вечер.
А в нас вилнее...
Дълга, люта зима!
Вали…
Затрупва
нашата пътека.
Белеят чувства,
мимолетни срещи.
Боли раздялата…
От памтивека,
за щастие,
звездите
палят свещи.
Опива ни
с любовно вино
здрача.
Наздравица-мечта!
И...
Плисва песен.
Дано засити
звездната погача
душите ни - венчани
в храм небесен.
В забравата –
покой
как да намеря?
Дотлява Бъдникът...
А спомен кратък,
благословил
Господнята вечеря –
ще ни гори...
До гроб.
И по-нататък.
Ех, вино,
Огън
дяволски си вече!
Сърцата ни изгаря
всяка глътка…
Свещен пожар!
Събрал на Бъдни вечер
душите ни,
възкръснали,
в прегръдка.
ПавЛина СТАМЕНОВА
© Павлина Стаменова Все права защищены