Обичам те, рòдино мила,
обичам Родопа, Пирин,
полята на Тракия китна,
дъха ти на роза и смин.
Безкрайни простори – сияйни
в утрото свежо на май,
ухания сладки – омайни,
упойващи родния край.
И свежия въздух над тебе
ухаещ на горски цветя,
и шепота глух на листата,
потрепващи плахо в нощта.
Обичам Балкана юнашки,
изправил във гордост снага,
приятния полъх южняшки,
погалващ земята със нежна ръка.
А има ли другаде нейде
по-синьо от наш’то небе
и слънце по-ярко да грее
от твойто прекрасно лице.
Българийо родна и мила,
объркан, тревожен, унил,
тъгува за тебе в чужбина
синът ти прокуден – немил.
За мене чукарите сини
и сипея сипкав – ронлив
по-мили от райски градини
са ми и от рая красив...
Жадувам отново да видя
аз милия роден Балкан.
Душа и сърце да наситя
със радост от слънце огрян.
Подири очи да затворя
във прилив на порив щастлив...
© Христо Оджаков Все права защищены