Българийо, моя родино
Българийо, моя родино,
една си за мен на света.
В теб родният въздух е вино
И топла погача пръстта.
Земята ти гордо се кичи,
дори и със белия сняг.
Под него разцъфва кокиче
и вятърът зимен е благ.
Обичам през летните жеги,
когато просторът трепти,
да скитам във нощите меки,
да дишам със пълни гърди.
Пастири да виждам в полето
повели безбройни стада.
Жарта нестинарска да свети
като пътеводна звезда.
Светице - Българийо клета,
през теб ще вървя по жарта
и с любовта си ще светя,
когато се сливам с пръстта.
© Стойна Димова Все права защищены
Поздрав от сърце!