14 сент. 2006 г., 13:45

Българино... 

  Поэзия
895 0 5
Българино, братко скъп
смело челото откривай
пътищата с ветрен плуг
жънат във кръвта ти сили.
Из просторите широки,
изпод буци сняг дълбок
с птиците лети високо
с огън разтопявай нощ.
Разцъфтявай с пролетта
с хубост във гърдите дишай
от тревицата зелена
научи се да обичаш.
Българино, черпил мъдрост
от земята свята, силна
утолявай свойта  жажда
с вечен пламък гордо минало!

© Сиджан Паравиджан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави за стиховете ти днес. Напоследък имаме все по-малко поводи да се гордеем с настоящето. Не е толкова славно, но надявам се поколенията след нас да оценят, че не ни е било никак лесно.
  • Харесва ми стихът ти Сики! Браво!
  • Напротив, в България останахме само българите, Герганче. Най-лесното е да си вдигнеш чантичкта и да си тръгнеш. Мисля, че се изисква многосмелост да останеш и да се бориш с несгодите.
  • Това е вторият стих, който чета от теб на тази тематика и отново много ми хареса!!!
    Поздрави!!!
  • Този стих е много хубав, но не вярвам в България да са останали още българи...
Предложения
: ??:??