Българийо моя! Велика земя на герои.
Тринадесет века носиш своето име.
С Аспарухови, с кръв закалени устои,
в битки рязана,
оставаш до днес неделима.
Кълна се в Левски и в тебе Бенковски!
И във всички незнайни, български во́йни,
клетви посяли в земята и кости...
След вас ще я браня,
и тача достойно!
Много видя и поскита сърцето.
Душа пълна със хубави спомени.
Но се губя без твоя Балкан и морето.
Без тебе родино
се чувствам бездомен.
Истински жив съм само при тебе.
За въздух се връщам дори и да лазя.
В земята ти искам да бъда погребан.
До сетния час
ще те любя и пазя.
Българийо! Сега съм пред теб на колене.
Господар абсолютен на мойта душа.
С ръка на сърцето, поклон чак до зе́ми.
Прости! Прегърни ме
преди да умра.
Октомври 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova Все права защищены