Възкръснала от многото страдания
родила се във огнено море,
това е моята България -
усмивката и поглед на дете.
Ще стана слънчев лъч в позлата,
ще стана утринна роса,
ще се прокрадвам през житата
на тази хубава страна!
Защото първата и неизменна
любов за мен това си Ти!
Защото в кутийката за ценности
запази своите деди!
Защото глътката безценна
е твоят дъх опиянен,
защото с Божията мисъл
народът ти е сътворен.
Облечена във пиринска премяна
с родопската си красота,
прекрачвам гордо аз Балкана
с венец от витошки цветя.
© Лидия Все права защищены