България
Ще поговоря малко за България.
С нея, родната страна, свързана е
Моята съдба.
С книгите що чел съм в свойто
Юношество-детство - други, партизански,
написани за нас - хората от
Времето на обществения интересен
строй:
Български - социалистически.
Русия е за мен България също. Странен
Израз, но така е - само с външен
Поглед.
В Русия съм живял години 5-6,
И там придобих чрез нея дух.
Руски дух и български - за мен
Съединени. Такъв съм и сега.
В Русия, в руската литература
Вярвам в най-висока степен.
България е моята Родина - малка и голяма.
Тя е моя бащин дом, кучета съседски,
Река Джерман , Рила планина.
Тя е в Пловдив и Бургас - морето.
България е в преводите мои -
От руския - език могъщ, разнообразен
И богат - на очарователния, роден
Български език.
България е Стара планина,
На Ботев - Бялата река.
Слава на България. Ура.
България е Сапарева, моята любима,
Баня - родното градче прекрасно.
На баня, да се къпя аз обичам - на
Водата топла и гореща наслаждавам.
Разходки нощни, дневни и
По време всяко да провеждам
Се стремя, където и да се
Намирам.
България - тук са прекрасните
Жени, с блестящите ил скромните
Коси.
Дубарова Петя тук е - със стиховете
Нейни романтично-мъдри - смели.
И на Вапцаров стиховете -
Двубой, Писмо, Вяра - други.
И баща ми, скромния Димитър,
В България живял е и живее
Неговия дух.
Неговите думи тук са -
За мен са ценни и ценени.
Ръката негова аз виждам -
На-вся-къде. В неговия-моя дом.
Радка, мойта майка - с делата
Свои - нужни, устремени, горди.
Слава на Родителите мои.
Градините ми, дворове мои скромни
Тук са -
с бурените и култури разни.
И земята Плодородна тяхна.
Те са малката родина моя.
Обичат моите ръце до всичко
Те да се докосват.
А на краката пък им само дай
Ходене безкрай.
България са корените мои,
Работата с моите изследвания за
дървета и гори.
Амулетите що правя - те са дело
На ръцете мои -
Груби, прости, устремени са
Моите ръце - душата хранят,
Приключения търсят за духа.
Стиховете скромни, що откриха
Се в сегашния момент -
Кат форма аз да нося и да давам
На света на дървото мое плодовете -
Те се сипят пак за хора-братя
И другари от родната България.
Семена съдържат за душите -
български "градини".
Слава на Велес - бог славянски,
Що откривам аз сега - забравен,
Позабравен от на България чедата.
Благословени нек да бъдат българите
Що - баща и дядо, двор-градина-дом
Ценят, обичат.
И странниците що - по пътеки горски ходят.
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Все права защищены