Отечество мое любимо,
падам аз на колене,
стих ти посвещавам,
поезията ти подарявам!
България - свята дума е това
и всички ние сме и деца -
чада, които я обичат
и в нея безрезервно се вричат.
По-хубав кът за мене няма,
за теб скърбя, когато съм далеч,
мисля си как ще се върна
и от въздуха ти ще погълна.
Обичам твойте планини,
шума на бурните реки,
как се простират поля и ниви,
мили са ми твоите земи.
Българио, за теб милея,
аз искам тук да остарея
възхищавам ти се в този час -
била си и оставаш всичко за нас - ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!!!
© Стефка Масалджийска Все права защищены