Посветено на битката

.               във Върбишкия проход

.                  26 юли 811 година

                            "Ето, ти победи. И тъй вземи

                             каквото ти е угодно, и си иди в мир"

.                                               Теофан*

            Плиска в пламъци гори,

            българската столица не спи.

            Там са византийските войски,

            палят, избиват младенци!

            Император Никифора

            води лично свойте тагмѝ,

            сина си, с много първенци,

            България да заличи!

            Кан Крум проводил да е мир:

           "Вземи що щеш, тръгвай по подир",

            а той уверен в кървав пир

            рушал и грабел до безспир.

            Надвиснала е пак беда

            и от векове е таз злина.

            Кана наш тогаз събрал войска

            наемници, жени, деца.

            А гъркът даже не разбрал.

            Проходите заградил със вал.

            Мечове и копия раздал

            и ги очаквал там, без жал.

            Над спящи вражески тагмѝ**

            в прохода Върбишки призори,

            изсипали се български орли.

            Свещена мъст за род, земи!

            Врагът проклинал дните си.

            Пред него рат***, отзад гора гори.

            "И с криле не можем се спаси"

            Никифор прозрял съдбата си.

            Черепът му, Канът наредил

            Бокал да стане, злато и сапфир.

            И с него наздравици той пил,

            та да помнят погазилите мир!

_________________________________

* – Теофан Изповедник( 758-818) - византийски летописец

** – тагма - основна еденица на ромейската войска

*** – рат - война, битка