13 окт. 2007 г., 16:26

Българска съдба 

  Поэзия
750 0 2




В дни на мъка и страдание,
в дни на теглила безброй,
обсебва ме все по-силното желание
да пропътувам аз света.

С хора нови да се запозная,
в райски кът да ида аз,
далеч от тук, на Хаваите дори,
малко радост да потърся.

Но знам, че ще се върна,
отново ще си дойда у дома
и близките си ще прегърна.
Това е моята съдба!

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??