(посветено)
В Търнов, столицата стара,
до камък бял мъже мълчат,
а вятър септемврийски хладен
над тази вис претѝх кръжи.
България бе още млада,
тя помнеше априлий кървав,
Батак злочест и всяка клада,
подпалена от зъл владетел.
Забрадки черни се редяха
от Дунав чак до Охрид нáши.
На петвековно робство краха, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.