23 авг. 2012 г., 10:20

Бълнуване 

  Поэзия
482 0 1

Ще ти говоря

и ще те помоля

за мъничко търпение

да чуеш изречените вече думи!

 

За твоите очи - 

навярно бездната,

в която поясът спасителен

е просто сламка...

 

И ти го знаеш.

Раните от стремето

не са пожалили

и твойто крехко рамо.

 

Да продължавам ли

да драскам върху листа,

когато неизказаното е изказано

и е изпята песента, а тя не свършва.

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По- добре не, понеже питаш...
Предложения
: ??:??