Anita765 (Ани Монева)
296 11769
23 мая 2019 г., 15:29

Бързеи 

  Поэзия » Пейзажная
797 3 5

След дъждове пречистен този свят

разтваря си зелените полета

и виждам птиците над тях кръжат,

и слънчеви лъчи в росата светят.

 

Изгрява сред тревите огнен мак,

край него никнат диви маргарити.

Каква картина само! Знам ли как

такава поглед може да засити.

 

Стоя и гледам. Облакът е бял,

ленив и вятър бавно го полюшва,

а въздухът трепти – чуплив кристал,

той в песните на птиците заслушан.

 

В такова време ставаш много тих.

Да бях художник, да го нарисувам.

Да можех да го запечатам в стих,

да гали дълго поглед развълнуван.

 

Не мога. Миг от кратка тишина

от спомените само се задържа

и в някоя бетонна хладина

шуми и се изтича. Както бързей.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Изключителна творба, Ани! Много красота и музика почувствах!
    "Стоя и гледам. Облакът е бял,
    ленив и вятър бавно го полюшва,
    а въздухът трепти – чуплив кристал,
    той в песните на птиците заслушан."
    Искрени поздравления!
  • Животът изтича като бързей...
  • Прекрасно е, Ани! Не позволявай на това вълшебство да изчезне в "някоя бетонна хладина".
Предложения
: ??:??