Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите
за ласки в грях по хълмове сатенени,
предутринно сумрачни и разнежени
реки влекат водите си разпенени.
И бързеи достигат неизбежните
вълни, набрали скорости стремително,
засмукват съществото центробежните
въртящи сили жадно и томително.