Пристъпвам в мрака вятърът шепти
усещания на ръба стъклени очи
не не не не не не не не не не не
отрязан е пътят назад завесата се вдига
ръжда се стича с писък по лицето на новия свят
спектакъл в който участник отново не си
минути песъчинки безгласни просмукват се нежно в прокървялото време
не не не не не не не не не не не не не
моторът заглъхва разрязал с прецизност малкия час
не помня вика изстрел бездушен
упойка за мъртви души
хирургът садист се събужда в пурпур ...