24 июл. 2011 г., 16:47

# # # 

  Поэзия
813 0 14
Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона.
И, понеже съм грешник, се вглеждам във нея.
И със ясната мисъл за Ад те копнея,
на моралния цензур престъпил закона.
И пред трона на Дявола горд ще застана,
щом свещта ми мъждукаща тук догори.
Ще ми светят във тъмното твойте очи,
когато осъден ме хвърлят в казана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Предложения
: ??:??