15 янв. 2021 г., 15:24

Бяхме млади 

  Поэзия » Другая
352 0 3

Наивно млад светът бе още,

аз влюбен в късен листопад!

И дни и нощи, още...

Аз бях тъй млад,

нощта бе също млада.

И търсех нещо, търся още

онази, живата вода

която връща младостта,

която сбъдва хиляди мечти.

И онзи бряг неравен,

където рано във зори

посрещахме деня...

Ти бе неземна Дива,

а аз пред теб на колене!

А бяхме толкоз млади 

и бе неземен листопад.

И нощи, дни и още...

Ти беше толкоз млада, 

а аз бях повече от млад!

Ех, млади, млади...

Ти беше там и там бях аз...

И онзи златен листопад

разказа на света,

разказа му за нас!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Дарина, Мария! Да, Мария! Да...
  • Харесах! За мен този стих е построен добре, има вълнения, загадъчен със думите ,,аз бях по вече от млад,, Това сравнение мога да го приема, като по влюбен, по неудържим...За другите не зная!!
  • "Ти беше толкоз млада,
    а аз бях повече от млад!" - това ме разсмя И двамата бяхме млади, аз повече, ти по-малко :р
Предложения
: ??:??