12 окт. 2008 г., 17:33

* * * 

  Поэзия » Любовная
757 0 3

                               На моята единствена любов

Вечерта се надипляше в клоните

като прелестна черна дантела,

по косите ни мракът се ронеше,

от възторг бяхме с теб онемели...

И светът се събираше в шепите...

Всичко свършваше с нас, тук, сега...

със това, което ми шепнеше

                                      на ухото,

                                            преди да заспя.

              

 

© Корнелия Емилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??