Спокойствието върна се. Отново.
В живота ми така красив...
В живота, пълен с изненади,
щастлив понякога, понякога трънлив...
Но там е красотата... в неизвестността,
в тръпката, в мечтите, в лудостта...
А сърчицето бие, бие, бие...
до ярост, до забрава... Суета!
И хората се срещат... И разделят,
поемайки по своя път...
Остава само споменът, копнежът,
носталгия... Но те вървят! ...