18 сент. 2024 г., 21:30
***
Избяга от шумния град,
намери си малка пътека
и тръгна по път непознат...
да търсиш в гората утеха.
А тя те прие със цветя,
с мирис на билки лечебни
и нежния шум на листа,
килимчета пъстри и тревни.
И там във безкрайния лес,
далеч от бетонни одежди,
далеч от тревоги и стрес
отново намери надежда.
Поемаш нататък сама-
без път... без компас,
хронометър...
Животът тук, който избра,
сега е изпъстрен и ведър.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Така е, Тони. Благодаря!
-
Хареса ми, Пете!
Природата винаги носи вдъхновение! -
Вили, ако не те е страх от мечки идвай, въпреки че понякога хората са по-страшни от мечките 🙂
Здравей, Румяна. Така е. Животът е кръговрат. Постоянно се редуват хубавото и лошото. Понякога избора е наш и за да ни се случи нещо хубаво трябва сами да променим нещата, колкото и да е трудно. -
И в животът ни е така, след тъжното, лошото, винаги идва ведрия ден!
-
Искам там
ако ще и за малко поне.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Природата може да даде много, но за съжаление сме се отдалечили от нея...