knqza (Даниел Стоянов)
162 145
24 апр. 2007 г., 06:21

ЦАРСТВО НА СПОМЕНИТЕ 

  Поэзия
1301 0 8
Назад във времето се връщам,
с криле на гълъбица бяла,
отново в бащината къща,
тъй непокътната и цяла.

На прага, детството лазурно,
посрещнах с непринуден смях,
безгрижно, шеметно катурнах,
преградите да имам страх.

Невинна, първата ми обич,
съзрях в една сълза гореща.
Превърната от мое хоби,
в отдавна закъсняла среща.

И после любовта голяма,
с която смело казах да,
моят свят наречен Яна,
огрян от наш`те две слънца...

Оставям времето след мен,
да се погрижи пак за всичко.
Живота щом е споделен,
не вярвам, че живях за нищо.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??