Когато ежедневието те смачква със въпроси и отговори никой не предлага, когато тежестта на сивото си носиш без шанс дори за мъничка награда, когато имаш нужда от розово и жълто, от синьо и от мъничко какù - тогава ти остава единствено (но мъчно) - дъгата се пресягай и хвани. Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш - и вече питаш се - но как? Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш - и вече те дели една ръка. |
© Цветелина Савкова Все права защищены