8 апр. 2008 г., 14:04

* * * 

  Поэзия
775 0 1

Една любов - уж детска,

една любов - уж не съвсем любов била.

Уж ми каза „Не" и млъкна,

а пък аз още вярвам във една лъжа.

 

Твоите очи говореха ми само,

че за теб съм само аз в света,

но... ти млъкна и не можех да го променя...

 

Сега всичко е далечен спомен,

спомен, забулен във мъгла.

Край тебе въздуха - отровен,

а в погледа ти май още виждам любовта.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мило дете, няколко случайни думи, свързани в изречение все още не правят поезия. Знам, че всичко написано идва от сърцето ти, но за да бъдеш чута, се стреми да избягаш от клишетата. И непременно чети повече поезия. Желая ти успех!
Предложения
: ??:??