Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра.

В мене ти една вселена си, а нея сега я няма,
представям си те пак и пак, и пак…
безгрижен как усмихваш се до мен,
мечтая си, убийствено се трудя,
но не мога друга аз да бъда.

Слънцето грее над нас всеки ден,
но лъчите му са хладни,
само вятър в клоните шуми,
защото няма те и пак във мен напира тъгата.

Всяко чувство с теб удвоява се, пожелавам си:
пролет, лято, есен, зима, с мен да си ти,
по-добре не мисли, по-добре ме  сънувайq
за да си кажеш на сутринта:  „Целунах любовта!“