Целуни го, сам

12 февр. 2015 г., 22:25

Поэзия

321 0 2

Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.

Баща си бе забравило горкото.
Сълзите не разбираше защо.
Така боли шамарът на живота
и пулсът ускорява ни до сто.

Житейската рулетка завъртяна
залага най-високата цена.
Защо ли справедливост малко няма?
Животът е зрънце от вечността.

Баща ти те более и обича,
за твойто утре, днеска е далеч.
Времето е тази хищна птица,
която сграбчва и отвлича Днес.

Но Утре ти ще имаш висините.
Ти ще се рееш като птица, знам.
Сега се спри и избърши сълзите.
Иди и целуни баща си, сам.

plama7 (Пламена Владимирова)

2015-02-13T21:38:30+02:00

Браво! Много ми хареса!
Katriona (Кети Рашева)

2015-02-13T11:35:56+02:00

Разтърсват ме твоите изплакани стихове, в тях няма нищо натъкмено, загладено, шлифовано - истински са като голямата болка!