Когато петлите пропеят
и будят се всички мечти,
за старта добре да живеем,
нежно ме ти целуни.
Когато Луната се скрие
и тръгнат си всички звезди,
роса щом цветята покрие,
с целувки ме ти събуди.
Когато и жаркото слънце
прегърне ни с топли лъчи,
покълва посятото зрънце.
Дари ме с целувки и ти.
Когато денят остарее,
ветрец щом погали съдби,
косите макар да белеят,
отново ме ти целуни.
Когато земята си легне,
до мене легни си и ти
и със любов, не последно,
с целувка, ти пак ме приспи.
© Валентин Йорданов Все права защищены