Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя,
разкършва със наслада рамене,
излизайки през огледалото
на детските си светове.
Детето се е сгушило в жената,
жената е притихнала до мъж –
идилия, граничеща със святост...
Семейство, дом и влюбен дъжд. ...