Тъмнина се преля,

луната се запълни

сред дърветата,

ръце студени се впиха,

устни се докоснаха страстно,

тих мъглив привкус

по кожата бледа.

Топъл дъх се просмука

като сладост в целувки,

ласкави прегръдки

се преплетоха.

Глътка въздух сред

навлажнени

рошави кичури.

Душата отговори

на увлечението!

Кръвни клетки

потекоха до

костите на мозъка.

24.12.2019 г.

Вдъхновено от стихотворението на Евгения Георгиева -  "Измама"

ИЗМАМА

Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.

Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.

Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.

Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.

Евгения Георгиева