Успехът е белият принц от приказката бяла,
който кара сърцето да бие лудо в гърдите,
замъглява ума и душата с взлом прелъстява,
превръща те в роб, щом ти сбъдне мечтите,
закичва в небето ти седемцветна дъга,
а в действителност тя е илюзорен декор,
на лъскав театър с фалшива светлина,
и убива истински ценното в твоите дни.
Но ти си готова на всичко, щом той е до теб,
ликуваш в дивия ритъм на танца звънлив,
не виждаш, че е само красиво гримиран,
не осъзнаваш, че този танц не е щастлив,
че танцуват не верен любим с любима,
а капризен бог с поредната смъртна,
не разбираш, че в ласките му лъжа има,
днес флиртува с теб, а утре с някоя друга.
Затова танцуваш покорно с влюбени очи,
уж сте в прегръдка, а всъщност си сама,
но доволна светската ти суета блести,
завиждат ти всички, та нали си звезда,
танцуваш раболепно, лудо, до забрава,
а целувката му лукава бели мостове гори,
след време само черна пепел остава,
нямо небе в счупените криле гнезди.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
Благодаря, Ласка!
Благодаря, Санвали!
Благодаря, Веселка!
Пожелавам ви само щастливо
сбъднати мечти съдбата щедро
да ви дари и истинско слънце
да пее във всичките ви дни!