Дърво съм била! Със корени, впити дълбоко в земята.Изсмукваха влагата от живота изцяло.Даваха сила и вяра на всекии пролет, и зима, и есен, и лято!Дърво съм била!Била съм богатство. Цъфтящите клони по мен не окапват.Започнаха листи зелени да имат,(сами от живота вече похапват)!
Дърво съм била!Със корени здрави!От своята сила на всеки са дали.Но буря премина.Прекърши стеблото.На клончето крехко... отчупи листото!Дърво съм била!Живот съм дарила!Целуна ме нежносъдба по челото.От щастие пълно, бях вече луда...(целувката беше...целувка на Юда!)............Дърво съм била!Живота си влача!Кой казва, че дървото не плаче?...