Научих се за теб да ги събличам -
окъсаните дрипи на страха.
Защото мъж съм и не ми прилича.
Отива ми по-скоро смелостта...
Сега ми е спокойно и усмихнато.
Почти забравих мрачните си дни.
Съвсем наскоро ги изпратих в минало.
На теб ти забранявам да болиш!..
Изобщо забранявам си нещастия,
сълзи, терзания в безсънни нощи.
Заплача ли - ще бъде, че прекрасно е,
и някак толкоз, непознато още... ...