Заложих си главата. Безразсъдно.
Напълно убедена, че си струва.
И тръгнах да ограбвам най-престъпно
това, което други си купуват.
И пламваха страните ми в червено,
когато бях на косъм да открадна...
Заравях всички знаци "Забранено!",
в стремежа си да бъда безпощадна.
Не ме изплаши писъкът в гърдите,
че кражба със живота се заплаща
и бърках по джобовете протрити...
За мен цената беше маловажна!
Разбирах, че си струва да го правя
за този мъж. (О, мъж и половина!)
Щом той ми е голямата награда -
и царство, и глава са заменими.
А той е струвал няколко монети
и кратка нощ в полите на луната...
Такъв ли да открадна аз - къде ти?
Я по-добре отсичайте главата.
© Васка Мадарова Все права защищены