Притисната от пресата жестока
на множество финансови стени,
избрах пътеката, с посока,
която преобърна мойте дни.
Бях в колектив, работех здраво,
без въздух да успея да поема.
Там хората се трудят и по право
решават си паричната дилема.
В едно кълбо търкаляха се дните,
не отличавах нощ от ден,
препусках в коловоза на парите,
а спирката все бягаше от мен.
Насън се трудех и насън живеех,
загубила усещане за време.
Зомбирана от темпото, не смеех
да помечтая, дявол да ме вземе.
Порядки строги в бизнеса суров –
това ли бе цената на мечтите?!
Ако си бях избрала пътя нов,
със здраве заплатила бих щетите.
Безкрайно изтощена оцелях
при сблъсъците тежки в занаята.
След месеци в тревоги проумях –
не съм готова да платя цената.
/12.02.2017г./
© Zoya Mitrusheva Все права защищены