24 мая 2007 г., 10:23
Цената за .... МИГА
Разпада се... мисълта
в глътка вино... червено...
Спомен за дните отминали,
за времето...
... когато в Сърцето
... не беше студено.
Днес всичко отмива... дъжда,
освен спомена в Душата...
Дори времето днес...
настроено е носталгично...
недокосващо сълзите...
търсещи пристана забравен
... този, във Сърцето.
Пораснах в сълзи...
израстнах в лъжи,
болка беше деня...
а утеха - нощта...
Трудно е сълзата да разбереш...
спомените в себе си да погребеш...
щом докосна ме с тази нежна ръка...
побеждавайки Смъртта.
Отведи ме отвъд всички светове...
нека Боговете завиждат...
че до мен вървейки...
те виждат.
Облечи се в цвета на светлината...
нека пристъпим правилата...
ако е такава цената...
за Мига.
Сред звездния прах нямаше страх...
Опитай се днес да разбереш...
какво е, във вечността да се вречеш...
Граница е мисълта... последна...
а умората пропаст... поредна...
която пречи вечно на света...
да осъзнае силата на Любовта.
© Пламен Йовчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Първата му строфа е най-добра.
-
Много хубав стих!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
обвива те като лотос...
Моето днес е още
по-тъжно от вчера.
Аз съм малка сълза
на тъмна тъга...
не можах да порасна.
И избягах, да ,така е,
към своята зима избягах.
а онзи свят е самотен
без своите създатели.
Облече на съм в мрак,
ужасно е тъмно, студено.
Къде са звездите...
няма ги, няма ги.
Не можах да прекрача
своите граници, а исках.
Поздрав Сириус, обичам твоите стихове!!!!