Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.

Помня, бях дете невръстно
и мама щом ни призове
на софрата скътана чевръсто
за вечеря да се съберем,

във кухнята от слънце озарена
и аромат на майчина любов,
на маса скромно наредена
със сиренце домашно и картоф,

препечен в бабината фурна,
с чубрица поръсен, сипкав,
щом хапнеш на езика вкусна
сладост, пареща изпитваш.

И жажда със водица утолиш,
заситен с божията благодат,
за всичко от сърце благодариш
в твоя мил, грижовен свят.

С детските си мънички ръчици
в молитва сключени и приклонени
с любов в сърцето да изричаш
слова за благодат, свещени.

И сякаш чисто е в душата
след тези чувствени слова
блага ти е някак по съдбата,
по силно те обзема радостта.