30 мая 2009 г., 08:06

Чадър 

  Поэзия
397 0 0
ЧАДЪР
Като свещ огрява старата луна.
На пръсти идва есента златиста.
Дъждът посява своите зърна.
Асфалт блести целия в маниста.
Забравен на пейката лежи чадър,
мастилени сълзи в нощта пролива.
За хората до днес беше така добър.
Сега под него спи враната креслива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??