Погледни в небето, виж чадъри!
В розово блестят за теб и мен.
Те предпазват ни от страшни бури,
днес и всеки иден ден.
Виж им светлинките как блещукат,
като слънчеви, усмихнати лица.
Колко радост внасят във душите,
със смеха безгрижен на деца.
И протягат дългите си дръжки,
хайде да ги хванем за ръка.
От високо аз и ти ще видим,
красотата на града и на света.
Ех, чадърчета щастливи...
колко розова се чувствам с вас!
В дните мрачни, сиви,
вдъхвате живот за нас.
© Цветето Б. Все права защищены