30 сент. 2008 г., 14:20
Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно
изпускаше в галоп поредна пара,
във него чай сладнееше приятно,
с божествено клокочеща отвара.
Разливаща се топло в стари чаши
пред погледите бледи и студени,
разпускащи над дъбовите маси,
не чувстваха се вече изморени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация