Чуваш ли песента, която долита от Юг

- птица  съм аз, залутана в небето,

изгубила вярната посока на своето гнездо.

Чуваш ли  песента на тъжната Чайка -

плаче за своя недолюбен, Безименен любим.

Чуваш ли ме? Това съм аз, самотната Чайка.

Гласът ми е мелодия от сърцето

и екот, дълго затварян от стени.

Ще отворя тази вечер здездна

прозореца на моята стая,

оттам ще те приканя с мойта песен,

сливаща се с плача на лозите, да отпиеш от

извора на душата ми и затрептиш

със нежните струни на Чайката,

която, дочакала своя Феникс,

 с нея към  жаравата да полети.