Чак слънцето се скри
Прекрасен залез, луна се яви!
Звездите слязоха в твойте очи!
До мен в леглото лежеше страстта!
Със мъжки лик, Боже, каква красота!
Цял страст и сила, по мъжки в едно!
Със много нежност в сърцето добро!
В ръцете... огнени мълниевидни кълба!
Плътта докосват, превръщат в нега!
От страст изгарят телата - Пожар!
Кръвта бушува се... лава и жар!
Крила приши ни на гърба любовта!
За нас отвори се... райска врата!
Душата политна във мощен екстаз!
Тялото подчини той под негова власт!
Всичко трепери... светът се върти!
Затворих аз просто спокойно очи!
На тази страст се отдадох до край!
Ти моят гид си във земния рай!
Слънцето палаво ни погали с лъчи!
Чак се засрами и очите покри!
Аз още пиех от тебе... любов!
Бях ненаситна, ти на всичко готов!
"Простете" - каза, зад облак се скри!
Прекрасната гледка да не развали!
© Таня Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поздрав!
-
И аз тихо зад облак се скрих,
че май алергичен съм... ких!
... към прекрасно-интимния стих!
-
Удивителните наистина носят експресия, но не трябва да се прекалява с тях.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
