Ден! Очакван! Необикновен!
Свалих оковите от мен!
Усмихнах се! Поех си дъх...
Извисил се е пред мене връх!
Намигнах на Боян Петров
И рекох му: почакай да те стигна!
Върхът, наметнат с бял покров,
Във отговор сякаш намигна.
Далеч и високо води пътека.
Стръмна е! Опасна! Нелека!
Но, аз я търсех и очаквах!
Колко пъти за нея приказвах! ...