24 июн. 2015 г., 14:14

Чакам 

  Поэзия
414 0 8

 

 

 

     На спирката съм. Чакам.

     Да отпътувам нанякъде.

     Накъде? Не знам.

     Там, където ще съм сам -

     на скалата на тъгата ...

     Отвисоко да огледам

     този път зад мене

     криволичещ като змия,

     парчелосал ми душата

     на обич и на гняв,

     докато прав вървях

     към щастието и обратно ...

     Мълчалив стоя и чакам.

     Сгъстява се и мрака.

     Някаква вест поне

     вятъра да донесе ...

     Сливат се безброй

     облаци и мисли - порой

     от дъжд словесен

     ведно с идващата есен

     в давеща се моя песен ...

 

 

 

     

    

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубава меланхолия.
  • Благодаря, Миночка!
  • От тук нататък всеки ден ще ни е като подарък,нека му се радваме,всички живи същества, имат своето начало и своя край!Харесах!
  • Септ, Майче, Елица, Рени, Ели, Светле, Мисана, Краси - признателен съм ви за отзивите и оценките! Благодаря сърдечно за посещението на страничката ми! Топли поздрави с пожелания за нестихващо вдъхновение и нови срещи!
  • Постоях и аз да ти правя компания, че то като чакаш сам - едни мисли те нападат...
    Поздрави, Валяк!
  • Хубаво и чисто изказана болка. От "скалата на тъгата" криволичещият змиевиден път, между двете екстремни и недостижими точки - на щастието в имагинерна равнина и на обратното начало, което няма да се състои, затварят в конуса на една непроходима смърт!

    Харесах, Валентине! Най-висока оценка за тези промисъл и образност.
  • Поздравление от мен, Валентине! Натъжи ме и ми хареса:
    "..докато прав вървях
    към щастието и обратно ..."
  • "обич и гняв"!
    Харесах.
Предложения
: ??:??