28 янв. 2009 г., 13:41
Тази пъстро зелена Ирландия,
чувствах, че там отивам в забвение,
но аз срещнах там тази Саманта,
с изчервено лице от смущение.
Срамежливо изпитваща страх,
тя дори и да ме заговори,
аз тогава веднага разбрах,
че сърцето ми вече е отворено.
А тя влизаше вътре с мълчание,
прогонено с тътен на гайди,
раздвоен и не дал обещание,
че ще бъдеме винаги заедно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация